Композиторът Луиджи Керубини е успял да пресъздаде огромното напрежение с малко ноти, и по това много напомня оперите на Глук с влияние на Моцарт. Това каза диригентът Франческо Роза по повод предстоящата премиера на „Медея“ в Софийската опера. По думите му всяка една фраза в тази творба има огромна драматическа сила и дълбочина – на всеки един от характерите, и особено на Медея. „Странна е тази опера

Композиторът Луиджи Керубини е успял да пресъздаде огромното напрежение с малко ноти, и по това много напомня оперите на Глук с влияние на Моцарт. Това каза диригентът Франческо Роза по повод предстоящата премиера на „Медея“ в Софийската опера.

По думите му всяка една фраза в тази творба има огромна драматическа сила и дълбочина – на всеки един от характерите, и особено на Медея. „Странна е тази опера. Всяка една ария е като отделна симфония. Много ясно личи влиянието на Бетовен“, добави той.

Още от рубриката Доброволци, които да разказват театър на незрящи хора, набират от Театър-студио 4XC, разказа в интервю Петя Йосифова-Хънкинс, управител на Театър-студио 4XC и хореограф в Театър-лаборатория „Алма Алтер” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”.  „От около 12 години се занимаваме с незрящите в полето на изкуството и културата, като се стремим да им дадем ... Вижте повече

ТРУДНА ОПЕРА, ЗА АКТЬОРИ

„Това е опера за актьори, които да пеят. Можем, също така, да се наслаждаваме на играта и на интерпретирането от страна на изпълнителите-певци. Това за тях е изключително трудно. За да изрази своята драматична идея, композиторът не е мислел особено много за удобството на певците“, коментира Франческо Роза.

Странно е че „Медея“ бе забравена, защото тя винаги е имала успех, особено сред музикантите, но тя е изключително трудна, отбелязва диригентът. Това са опери, които днес не се представят – защото няма изпълнители, които да са на необходимото ниво, допълва режисьорът Марко Гандини.

БЪЛГАРСКИТЕ ПЕВЦИ

По думите на Гандини много малко сопрани успяват да изпълнят ролята на Медея, дори и днес. „Аз досега не съм бил в България, но причината, която възбуди моя ентусиазъм, бе именно вокалността на българските певци“, казва режисьорът.

Припомня, че е работил с Красимира Стоянова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Дарина Такова, Николай Гяуров, Мариана Пенчева. „Така че в моята младост аз се научих изключително много от българските изпълнители, които пееха в Италия и по целия свят. Гена Димитрова беше изключителна жена и всички ние си я спомняме на сцената“, казва Марко Гандини.

ОРИГИНАЛЪТ Е БЕЗ БАЛЕТ

В оригиналната партитурата на „Медея“ не е предвиден балет. „Това е наш избор, защото това е една драматична опера. Тя обаче принадлежи и към неокласицизма, вокално погледнато. Така че исках да включа стилистичен елемент, който да е нежен и деликатен“, разказва Марко Гандини.

Според Людмила Илиева, която работи по хореографията, Гандини доста умело е успял да намери място на балетистите и балерините – за да визуализират движенчески това, което се случва. Има 12 души кордебалет и отделно – една двойка солисти.

„Бих казала че се получи добър резултат, благодарение на сценографията, която е доста благоприятна за балета – който има нужда от пространство“, коментира Илиева.

ДЕКОРИТЕ СА ВДЪХНОВЕНИ ОТ ДРЕВНА ГЪРЦИЯ, НО С НОВ ПОГЛЕД

Декорът е вдъхновен от типажите на Медея и Глауче, както и от гръцката митология, каза сценографът Андреа Токио.

По думите му декорите са вдъхновени от гръцката архитектура, но с „един нов поглед“.

ПРЕМИЕРА

Както информирахме, на 23, 24 и 25 февруари са премиерните представления на „Медея“. Либретото е на Франсоа-Беноа Хофман, базирано на едноименните трагедии на Еврипид и Пиер Корней. Действието се развива в древния град Коринт. 

В главните роли са оперните певци на Софийската опера: Медея – Габриела Георгиева, Лилия Кехайова и Диана Ламар, Язон – Даниел Острецов и Даниел Дамянов, Креон – Петър Найденов и  Стефан Владимиров, Глауче – Станислава Момекова и Диана Василева, Нерис – Виолета Радомирска и Гергана Русекова.